Ревюто съдържа спойлери за първите две книги от поредицата. Техните ревюта можете да прочетете тук и тук.
Тя беше наследницата на огъня и пепелта и нямаше да преклони глава пред никого.
Селена сега броди из улиците на Вендлинската столица Варис - препича се на слънце, яде тегия и пие отвратително, кисело вино. Сегашната ѝ мисия е да убие наследника на трона на Вендлин Галан Ашривер, но това е само за пред Краля на Адарлан. Истинската ѝ задача и единствената причина тя да е далеч от обичните си, е да намери Ключовете на Уирда и да намери отговори на въпросите, които мъчат съзнанието ѝ от години.
Ала отговори няма да получи толкова лесно. От нея бива изисквано да се изправи срещу миналото си и да осъзнае товара, който носи върху плещите си. Селена разбира, че е невъзможно да бяга от истинското си Аз вечно. Тя трябва да опитоми древните сили, които спят в нея от цяло десетилетие, и да се пребори с най-големите си страхове. А този, който ще ѝ помогне, е сякаш първият истински приятел, който тя е имало от много, много време...
"Огнената наследница", макар и не толкова добра, колкото "Среднощна корона", бързо си спечели място в сърцето ми с разкошните легенди, които Емрис разказваше пред огъня в кухните; безпощадните и жадни за кръв вещици; героите, които пребориха собствените си демони и се изправиха пред най-големите си страхове; великолепните описания на места, които само си мечтаеш да бъдат истински. Единственият недостатък на книгата беше бавното развитие на действието в началото и прекаленото разточване на събитията на места, особено към края, но за сметка на това имаме съсредоточаване върху самите герои - нови и стари -, което много ми хареса.
В 560 страници Сара Дж. Маас е успяла да побере продължението на пленителната история на Селена Сардотиен - жена, която се е върнала от тъмната бездна на душата си, за да се прероди в разумната и несломима кралица, която е трябвало винаги да бъде. А с верните ѝ приятели рамо до рамо с нея, никой няма шанс срещу нея в битката ѝ с тъмните сили, заплашващи цяла Ерилея.
Хиляди благодарности на Егмонт за копието!
No comments:
Post a Comment