Sunday, February 22, 2015

Книги, сгряващи сърцето || Books to Warm up Your Heart

Last month in English class, we had to say four goals for the year 2015.I said: read more, write more, blog more, and something else I don't remember. I haven't written almost anything, only one thing plus a few short short stories for homework. I didn't complete the huge one although I have a billion ideas and many positive views.
I don't even blog a lot.
Aren't I the most awful person out there?
I even promised a huge review on Daughter of Smoke and Bone but I haven't completed it. It's been a month. The good thing is I read a lot. Doing this is easy, isn't it? (despite the reading slumps)
Now I'm here, don't worry, I'm alive, just really reading a lot. A lot of Harry Potter. Again, I know I'm the most awful person for not having read Harry Potter but tomorrow I'm taking the sixth book from the library, okay?

  • Harry Potter warmed up my winter days. I don't think you have place in a bookish blog if you have no idea of what Harry Potter is about.
Potterheads, you can welcome me in your fandom because I'M A FELLOW HUFFLEPUF NOW. And we're cool, seriously. (I still can't overcome Sedric's death. That part when Harry had to give his dead body to HIS PARENTS.)
I swear, Harry Potter has pretty much made my days better, and I hate myself for not reading it earlier. Mishey is a stupid person, Mishey knows that.

  • This morning, I picked up Dreams of Gods and Monsters  while waiting for my breakfast. It has become pretty dark, you know, it's the finale, but it makes me feel butterflies inside the stomach - the characters are so well developed, the plot is driving me crazy because everything is going to be so big!!! And also Mik and Zuzana.

[A list of sassy characters:
Tyrion Lannister
Harry Potter
Albus Dumbledore
Minerva McGonagall
Zuzana Nováková
Mikolas Vavra
Daenerys Targaryen /at some point in the third book she was even sassier than Tyrion/
maybe Percy Jackson? You can't really make such a list without including Percy
and Ginny Weasley, too! I love book Ginny. :)
Holly Golightly was also kinda sassy
Gandalf, too. A little bit. He's a wizard afterall. They are pretty sassy.]

  • Again today, after finishing my homework, I saw Lord of the Rings: The Two Towers on the TV!
Winter 2012q on December 24, I started a long, epic adventure written by my God J. R. R. Tolkien, called Lord of the Rings. Think of all the love songs you know. Thing of all the food you love. Think of your best friend. This is how Lord of the Rings makes me feel. After almost two years of finishing it, it hasn't left me. It never will. 

“It's like in the great stories, Mr. Frodo. The ones that really mattered. Full of darkness and danger they were. And sometimes you didn't want to know the end… because how could the end be happy? How could the world go back to the way it was when so much bad had happened? But in the end, it’s only a passing thing… this shadow. Even darkness must pass.” 
...and then...

“Still, I wonder if we shall ever be put into songs or tales. We're in one, of course, but I mean: put into words, you know, told by the fireside, or read out of a great big book with red and black letters, years and years afterwards. And people will say: "Let's hear about Frodo and the Ring!" And they will say: "Yes, that's one of my favourite stories. Frodo was very brave, wasn't he, dad?" "Yes, my boy, the famousest of the hobbits, and that's saying a lot."

'It's saying a lot too much,' said Frodo, and he laughed, a long clear laugh from his heart. Such a sound had not been heard in those places since Sauron came to Middle-earth. To Sam suddenly it seemed as if all the stones were listening and the tall rocks leaning over them. But Frodo did not heed them; he laughed again. 'Why, Sam,' he said, 'to hear you somehow makes me as merry as if the story was already written. But you've left out one of the chief characters: Samwise the stouthearted. "I want to hear more about Sam, dad. Why didn't they put in more of his talk, dad? That's what I like, it makes me laugh. And Frodo wouldn't have got far without Sam, would he, dad?"'
'Now, Mr. Frodo,' said Sam, 'you shouldn't make fun. I was serious.'
'So was I,' said Frodo, 'and so I am.” 


  • This list would be absolutely stupid if I don't include Winnie the Pooh (A. A. Miln), Pippi the Longstocking (Astrig Lindgren), and Fairy Tales over the Phone (Gianni Rodari) (these three I've re-re-re-re-re-re-re-re-re-r-r-e-r-e-rf-re-reread. Even more than that. Childhood I can call them.)

  • Everything by Pratchett.
  • And Douglas Adams.

Only if Adams were alive, just imagine what a great collaboration he would make with Pratchett...

  • And Breakfast at Tiffany's made my heart sing.

Winter isn't so winterish this year, neither is it that cold, but books can warm up even summer... without making it too hot. :)


Миналия месец в час по английски трябваше да напишем четири цели за новата година. Написах, че искам да блогвам повече, да пиша повече, да чета повече... и другата не я помня. Четенето - окей. Лесна работа. Библиотеката, лична или градска, ми е естествен хабитат. Писането доникъде, или само мисля, или започвам без да довършвам. Блогването май се оказа най-трудно.
Знам, знам, ужасен човек съм. И този ужасен човек не е чел Хари Потър.
Ама пък ужасният човек чете Хари Потър в момента.
Затова не блогвам.

  • Едва ли има човек на света, който да не знае за какво става дума в Хари Потър, така че просто реших да не пиша ревюта и мисли по поредицата. Първо, Роулинг е страхотна. Второ, Хари в книгите > Хари във филмите. Същото и с Джини. Трето, горда Хафълпафка съм, въпреки че очаквах да съм Рейвънклоу. Айви потвърди Хафълпафецът в мен, защото съм 'little sunshine' така или иначе, а Зизи получава(-ше) мрънкания "на живо" още от първата книга. Така де, Хари Потър направи студените, самотни зимни нощи по-приятни. /spoiler alert/А Сириус умря и сега съм тъжна. 

  • Тази сутрин докато си чаках закуската,  се зачетох в Сънища за богове и чудовища (#3 в Създадена от дим и кост.) Трилогията е към своят край, имам около 300 страници до финала, и е нормално сюжетът да е станал ужасно мрачен. Докато я чета обаче... плача. От щастие. Трилогията е невероятно добра и продължавам да съм ужасен човек, задето я отлагам от месец. Но ужасният човек чете Хари Потър.  И Лираз е толкова прекрасна, и всеки герой е ужасно развит, и финалът ще е епичен, и красивата романтична нотка от първата книга най-накрая бавно се завръща след болезнената втора книга, и... ох, Лейни.

  • Отново днес, но следобедът, случайно обърнах на БТВ Синема и даваха "Двете кули" или за тези, които очевидно живеят под скала - втората книга/вторият филм от трилогията Властелинът на пръстените.

Помислете си за любимата си книга. За най-добрият си приятел. За храна (смисъл, торта. Пица. Шоколад. ♥) За всички любовни песни.
Така се чувствам всеки път, когато се сетя за Властелинът и за всичко, докоснато от Толкин.
Прочетох книгите през 2012 и не са ме напускали от тогава.

И АКО ГИМЛИ НЕ ВИ ПРАВИ ЩАСТЛИВИ, НЕ ВИ ХАРЕСВАМ. Абсолютно щях да се разплача, когато се сетих как Гимли и Леголас се състезаваха кой ще убие повече орки, и как Леголас попита Гимли дали иска сандък да види гледката или той ще му я опише, и как всъщност ГИМЛИ ОТКАЗВАШЕ ДА ЯЗДИ С ЕЛФ, а накрая бяха неразделни. Кой не харесва Леголас и Гимли заедно?!

„Три Пръстена за елфите крале под този небосвод
и седем за джуджетата в дворците им от камък,
да вземат девет хората със краткия живот,
един — за Мрачния владетел с трон от черен пламък
в страната му Мордор, където тегне мрак.
Единствен Пръстен ги владее, Единствен той ще ги открие
Единствен вси ще ги сбере и в тъмнина ще ги обвие
в страната му Мордор, където тегне мрак.“

Този списък би бил безсмислен, ако не включа книгите, които съм пре-пре-пре-пре-пре-пре-пре-пре-пре-препрочитала. Не преувеличавам. Тези три книги: "Мечо Пух", "Пипи Дългото чорапче" и "Приказки по телефона" са детството ми.

  • И всичко, написано от Пратчет.
  • И Дъглас Адамс.

Само ако беше жив, Пратчет и Адамс щяха да направят страхотна книга заедно.

  • И Закуска в "Тифани" накара сърцето ми да запее. Холи Голайтли е невъзможно да не ти стане симпатична.

Зимата не е толкова зимна и дори не е толкова студено навън, но една добра книга винаги може да те сгрее - дори през лятото, когато и без това е достатъчно горещо.