Saturday, July 26, 2014

'бяла като мляко, червена като кръв', алесандро д'авения

веднъж един царски син седнал да обядва. докато се хранел, си порязал пръста и капка кръв паднала върху изварата. тогава казал на майка си:
- мамо, бих искал жена, която да е бяла като мляко и червена като кръв.
- ех, синко, щом е бяла, няма как да е червена, а ако е червена, няма да е бяла. но пък търси, дано намериш.
"любовта на трите нара"
итало калвино, из "италиански приказки"

нека спра за минута с писането на тази рецензия, защото сърцето ми не си е на мястото. "бяла като мляко, червена като кръв" е нещо като италианската версия на "вината в нашите звезди", но за мен беше дори по-докосваща.
лео - шестнадесетгодишно момче на прага на зрелостта, обичащо футбола, мотопедите и китарата си. мрази да ходи на училище и за него учителите са "защитен животински вид".
има заместник на госпожа аржентиери - преподавателят по история и философия, когото лео нарича "мечтателя".
а мечтата на лео е като мечтата на данте - беатриче. тя е неизлечимо болна от левкемия.
"leukos - бяло. оттам произлиза италианската дума luce. светлината е бяла.
aima - кръв. оттам произлиза думата "ematoma" - съсирек.
ако събереш тези две страшни думи, изниква нова, още по-страшна: левкемия."
левкемия - бяла кръв.
лео се страхува от бялото - за него този цвят е поглъщаща самота, нищо; празна бездна без цвят и без музика. всичко лошо е бяло - например бели петна в паметта и бялата кръв.
любовта е червена - като косите на беатриче и кръвта, която той ѝ прелива.


историята не е наивна, не е детска, не е глупава. истинска е. още преди да прочета книгата, знаех, че ще ми хареса. научих много от скромните 254 страници. красиво написана, увлекателно. историята на човек, който търси любовта и някои отговори на въпроси, зададени от мечтателя, силвия и дори - баща му.
книгата е сърцеразбивач.
оценка: 4/5

Thursday, July 24, 2014

"пърси джаксън и боговете на олимп", рик риърдън

"Ако си взел тази книга, защото подозираш, че и ти си като мен, по-добре я захвърли веднага. Повярвай в лъжите, които мама и татко са ти наговорили за раждането ти, и се опитай да живееш нормално. Да си син на божество е опасно. И страшно. Най-често води до смърт по особено жесток начин. Да не кажеш после, че не съм те предупредил..."

ако не сте чували за тази поредица и сте тинейджър или поне за пърси джаксън, ви съдя. все едно не знаете за "песен за огън и лед" или "хари потър", или "властелинът на пръстените", или филмът "300". рик риърдън е един от най-известните писатели на фентъзи и напълно заслужено. поредицата е изпълнена с напрежение, красиви моменти, тъжни моменти; описано е толкова добре, че ти се отщява да посетиш ню йорк (където се развива действието), за да не би случайно да попаднеш на нещо... или може би имаш умението да виждаш през мъглата.
отначало подходих скептично към книгите - обикновено не харесвам този жанр. бях опровергана от абсолютните умения на рик риърдън и умело преплетената митология със съвремието (въпреки че ми е трудно да си представя посейдон с хавайска риза и шорти-бермуди, или хермес с анцуг и маратонки с крила, или да има чудовища, служещи си с мобилни телефони).
***
действието накратко:
ню йорк през погледа на персей "пърси" джаксън - дванадесет годишно хлапе с дислексия и синдром на дефицит на вниманието (СДВ). по време на училищна екскурзия той разбира, че е полубог. роден е след "сделка" между тримата големи бога - хадес, посейдон и зевс - да нямат повече деца. 

***
бих написала какво се случва във всяка от петте книги, но не искам да пусна случаен спойлер.
***
веднъж започнеш ли да четеш, няма спиране. всяко изречение е някакъв plot twist или разкрива тайна, неспомената досега; най-голямата лъжа, която си казвах по време на четенето, беше "само още една глава". чета и не мога да си поема дъх.
***
може би не харесах толкова много само първата книга, а може да се дължеше и на скептицизма ми. развитието на героите може да се проследи във всяка следваща книга. хубавото е, че рик риърдън не се повтаря - единственият такъв "мотив" в поредицата беше попадане в някакво невероятно място с мили хора > милите хора се оказват чудовища, което определено беше досадно.
книгите не са шедьовър. развлекателни са, интересни, идеални за таргет-групата си. щом дори и аз ги харесах, значи горе-долу всеки може да ги хареса.
плаках и се смях, радвах се и си припомних абсолютно всичко за гръцката митология, че и отгоре.
препоръчвам. 5/5 за всяка книга.
(п.с. прочетох поредицата за седмица, а мислех, че е невъзможно да я прочета толкова бързо)

Tuesday, July 22, 2014

"18% сиво", захари карабашлиев

зак е емигрант в щатите. любимата му, стела, го напуска. след сбиване и пиянска нощ в мексико той се озовава с торба марихуана в багажника. не знае какво да я прави. обажда се на приятел - дани - и решава да я продаде в ню йорк.
пресичане на континента - от east coast до west coast, в благи спомени за една истинска, неподправена любов. 
***

- дръж тази карта пред себе си за секунда, трябва да замеря светлината

- какво е това?
- сива хартия
- виждам
- 18% сиво
- 18% сиво?
- термин. 18% сиво
- за какво ти служи това 18% сиво?
- с него настройвам светломера. ето, насочвам го към сивата карта – така – и светломерът вече „знае“, че това сиво е 18% сиво. оттук нататък калкулира кое е по-тъмно от това сиво и кое е по-светло. виждаш ли… на всеки светломер, независимо колко прецизен е, му трябва отправна точка.
***
целият роман е живот на бързи обороти. сякаш ти си зак и си натиснал педала на газта, пресичаш цяла северна америка, за да продадеш един чувал с марихуана и да се отърсиш от спомените за напусналата те любов. трудно е, когато тя е оставила отпечатъци от себе си по всичко - леглото, завивките, саксиите с фрезии, но най-вече - сърцето му.
стилът на писане мъничко наподобява прозата на буковски. всичко е безкрайно реално, реалността те удря с тухла и все пак между страниците се прокрадва една носталгия по красивото минало.
"това е първата екшън носталгия. нов жанр безспорно!" (любен дилов-син)
***
обичам тази книга! знам, че една книга ме е впечатлила, когато е предизвикала емоция в мен; когато съм хвърчала през страниците за минути, когато почти не дишам от света, описан в тях. а светът на "18% сиво" е погледнат през очите на фотограф-писател. виждаш всичко като на забързан кадър пред теб.
***
"красотата на всяка снимка, стела, се крие в разработката на средните ѝ стойности, в сивото. черно и бяло са просто крайности, без които и най-интересният негатив изглежда безконтрастен и недо... недоразвит. детайлите, обаче, животът на снимките, е всъщност в средните им стойности."
***
"самота, която най-силно усещам в онова време между ден и нощ. не още вечер, не вече ден. тогава е най-самотно."



оценка: 4.5/5

Wednesday, July 16, 2014

Хартиени тайни

storytime! със зизи от valar morghulis написахме кратка обща история със заглавието "книжни тайни".
(звуча като деветгодишно момиченце, което рекламира близалки)
частите на зизи са в синьо, моите в зелено.

Джема усети как капките от дъжда се стичаха надолу по лицето и сякаш се опитваха нежно да я погалят. Беше тръгнала към книжарницата, когато дъждът започна да пада от небето. Джема не успя да спре въображението си и си представи как някоя голяма капка окуражава децата си да полетят към земята, но те не успяват, тъй като все още са твърде малки и крилата им са недоразвити. Засмя се на своето глупаво въображение и отключи вратата на книжарницата. Бързо влезе вътре и се опита да стои далеч от книгите. Което беше невъзможно, тъй като те бяха навсякъде. Остави шлифера си на стола. извади книга от чантата си и започна да чете. Чакаше клиенти. Дъждът създаваше уютна атмосфера. Лампите светеха в приятна оранжева светлина. Капките от косата и оставяха малки мокри следи върху страниците на книгата и тя се опита да си придърпа косата назад. Върза я на кок и я остави да се изсуши сама. след няколко минути четене чу скърцане от отдела за фентъзи книги. Дали някой клиент беше влязъл без тя да забележи? Чуваха се стъпки и разлистване на страници. Една книга липсваше от рафта - старо копие с твърди корици на 'Хрониките на Амбър'. Шумът идваше от един от другите отдели и Джема бавно пристъпи към него. Едно малко момче с черна коса прелистваше бързо книгата, сякаш търсеше нещо много важно. Джема не знаеше дали да го остави или да го попита какво търси. Обърна се, но си удари ръката в ръба на един рафт. Изохка. Момчето я чу и се огледа стреснато. Ръката му затвори книгата. Прегъна ъгълчето на една от страниците. Двамата стояха там и се гледаха втренчено. Изведнъж момчето започна да тича обратно към отдела за фентъзи книги. Джема тръгна след него и видя как то внимателно постави книгата на земята. После стъпи върху и нея и тъкмо когато джема тръгна да му се кара, то се изпари в сребърен прах. Джема гледаше прахта с учудване и в следващия момент книгата изсмука това, което беше останало от момчето. Вече беше сигурна, че не е била "Хрониките на Амбър". Имаше нещо в книжарницата ѝ, нещо могъщо, силно и древно. Книгата липсваше. разлистването продължаваше да се чува, но посоката се сменяше. Идваше от раздела с хорър, английска класика, после научна фантастика и фентъзи. Бледи образи се очертаваха във въздуха като мараня. Книги изчезваха. По рафтовете оставаше малко сребърен прах. Джема разгледа купчинките отблизо. Виждаха се малки букви в тях. Буквите изписваха едно изречение: "Книгите крият повече тайни, отколкото си въобразяваш."

Wednesday, July 9, 2014

'пътеводител на галактическия стопаджия' & 'ресторант на края на вселената', дъглас адамс

малко 2в1, но бях тотално против да говоря само за едната книга, защото и двете бяха твърде невероятни, за да бъде истина.
"в много напредничави цивилизации от външния източен край на галактиката ПЪТЕВОДИТЕЛЯТ вече е изместил великата ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ГАЛАКТИКА като настолна съкровищница на целокупното знание и мъдрост, защото въпреки големите пропуски и многобройните съмнителни - или поне крайно неточни - сведения той превъзхожда по-стария и по-традиционен труд в две важни отношения. първо, той е малко по-евтин; и, второ, на корицата му с големи приветливи букви са изписани думите БЕЗ ПАНИКА"
i. имаме една планета земя, един артър дент, един форд префект, един президент на галактиката зейфод бийблброкс, една трилиън и един кораб "златно сърце". и един параноид андроид марвин*
няма да разказвам какво се случва. трябва да прочетете, за да разберете.
вселената е лъжа.
земята се управлява от мишки.
хората са третите най-умни същества на планетата.
смисълът на живота, вселената и всичко останало е 42.
същевременно смисъл няма никъде и нищо. точно затова книгата е толкова гениална - философите търсят отговорите на всички въпроси от години, а те са синтезирани в две малки книжки, поднесени с хумор. всичко изглежда толкова просто, но тогава идва...
ii. ...ресторант "на края на вселената"
ъществува една теория, според която ако някой някога открие точно какво представлява Вселената и защо я има, тя моментално ще изчезне и на нейно място ще се появи нещо още по-странно и необяснимо.съществува и една друга теория, според която това вече се е случило."
артър, форд, трилиън и зейфод стават свидетели на края на вселената.
зейфод търси този, който управлява вселената.
артър и форд са на непозната планета.
откриват въпроса, чийто отговор е 42.
марвин изчезва след половината книга. (което ме направи малко тъжна, харесвах марвин)
за мен "ресторант на края на вселената" е по-добра от "пътеводител на галактическия стопаджия", но и двете книги са невероятно написани и дори да не харесате сюжета, ще се влюбите в начина на писане - прост, изчистен и много хумористичен.
4/5 за първата книга
5/5 за втората
*параноид андроид? окей.

Saturday, July 5, 2014

сутрини

хей, няма нищо лошо...



...някак си да се събудиш в 5:21 (помня го) сутринта, да не можеш да заспиш, изгревът да е в 5:33, да не се вижда от твоята стая, но да спамиш хора (т.е. хави) (т.е. ХАВИ) със снимки на пастелно небе


и да си четеш "пътеводител на галактическия стопаджия". няма лошо.
ок? ок.


Thursday, July 3, 2014

"брулени хълмове", емили бронте

или книгата, която разби сърцето ми

"Жилището на господин Хийтклиф се нарича „Брулени хълмове“, като изразителното прилагателно „брулени“ означава в местното наречие яростната игра на въздушните течения, на които е изложено това място в лошо време."

икономката нели дийн разказва историята на хийтклиф - сираче, донесено от ливърпул от г-н ърншоу. той се влюбва в дъщеря му - катрин. след смъртта на ърншоу, хийтклиф е под постоянния тормоз на хиндли. 
една вечер кати говори с нели и хийтклиф неволно дочува разговорът им - че бракът между тях би я принизил социално и затова тя се омъжва за едгар линтон. смятайки, че любовта им е несподелена, той забягва и се връща след три години с желание за мъст, движещо целия сюжет, и с държанието на тиранин. заживява обратно в "брулени хълмове" при хиндли и неговото дете хертън и ги подлага на тормоз.
въпреки силно отрицателните герои, бурните страсти между героите отекват силно.

защо разбила сърцето ми? защото любимите ми герои умират. умират седмина герои, малко по-добре е от "песен за огън и лед".
защото не е блудкава любовна история. защото любовта между катрин и хийтклиф ги подтиква към тяхното самоунищожение, защото се мразят и обичат, защото всеки мрази и обича, защото мразех и обичах героите.
цялата книга е изградена върху любовта и омразата, желанието за отмъщение отново заради любимата.
защото когато я затворих, усетих, че сърцето ми принадлежи на нея.
обратите в сюжетите, така реалистичните герои - всеки с радостите и проблемите си; как само чрез описанието на техния поглед или държание можеш да разбереш какво изпитват.
защото не е просто роман.
оцелял толкова дълго време и смятан за класика, "брулени хълмове" не може да бъде сравняван с която и да е книга от критиците. и с право. защото историята е уникална.

"All I care about in this goddamn life is me, my drums and you."